Легендарната 1984 година: От инфарктния обрат срещу Левски до титаничните битки за КЕШ с Цибона на Дражен Петрович
Поглед назад към тези легендарни времена с тогавашния млад треньор на отбора – легендата Петко Маринов: Спомени за златния кош на Милко, за ген. Добри Джуров и сблъсъка с югославския колос
Армейци,
Стартираме нашата нова историческа рубрика, в която ще ви връщаме към най-великите мигове на червения баскетбол, разказани от първо лице. Наш гост е легендата Петко Маринов, който ни връща към онези паметни времена, когато бе млад и амбициозен треньор на армейците, за да сподели неподправената и скрита в архивите истина за събитията от великата 1984 година.
Част I: Обратът от -12 точки срещу Левски и „затвореното“ радио на ГЕН. Добри Джуров
„През онзи сезон Левски разполагаше с по-опитен състав и ни бе победил три пъти по-рано през годината. Ние бяхме съвсем млад отбор – момчета като Барчовски, Иван Ценов и Любчо Амиорков тепърва показваха зъби, а големият Румен Пейчев ми беше играещ помощник-треньор. Мачът отиваше към сигурна загуба, като малко преди края Левски ни водеше с цели 12 точки разлика. Тогава взех последното прекъсване и им казах само едно: 'Момчета, сега или никога!'.“
„Заложихме всичко на една карта и пуснахме убийствена зонова преса. 'Сините' се огънаха. Истинската драма настъпи 7 секунди преди сирената. При наша атака отстрани, Милко Арабаджийски направи гениален заслон, освободи пространство и Румен Пейчев заби топката в коша за 76:75! Зала 'Универсиада' избухна, а титлата се завърна у дома!“
Този инфарктен триумф ражда и една от най-великите истории, свързани с легендарния министър на отбраната армейски генерал Добри Джуров, който слушал срещата по радиото в служебната си кола на път към София.
„Когато Левски дръпна с 12 точки, генералът слуша мача по радиото. Той отписал мача и казал на шофьора: 'Митко, затваряй радиото, тук губим!'. На влизане в столицата обаче решили пак да проверят резултата и останали смаяни – радиото гърмяло: 'Младият треньор и младият отбор на ЦСКА направиха чудото и са шампиони!'. На следващия ден го чакахме с купата пред тенис кортовете. Погледна ме строго и почна да вика: 'Какво е това щъкане напред-назад по терена бе, Маринов?!', а аз му отвърнах: 'Ами щъкам, другарю генерал, ама ето – донесох ви купата!'. Джуров избухна в силен смях и ни прегърна. Беше велик човек!“
Част II: Епичните есенни битки за КЕШ срещу извънземната Цибона
Спечелената по такъв безапелационен начин титла изпраща ЦСКА в най-престижния турнир на Стария континент – Купата на европейските шампиони (КЕШ) през есента на 1984 година. Жребият обаче изправя армейците пред най-тежкото възможно изпитание: актуалния и знаменит шампион на Югославия – Цибона (Загреб). Това е отборът, в чиито редици блести извънземният и гениален Дражен Петрович, превърнал се в страшилище за целия свят.
Двата мача между българския и югославския колос влизат завинаги в златния фонд на европейския баскетбол. Първата среща в София се превръща в невиждано зрелище. Пред препълнената до краен предел зала, тогавашният млад наставник Петко Маринов и момчетата му надскачат себе си и играят в пълна тактическа и атакуваща лудост.
Редовното време на срещата в София се играе при огромно напрежение! В последвалите инфарктни последни минути „червените“ лъвове буквално прегазват бъдещия европейски клубен шампион и измъкват историческа победа с 97:91! Югославските звезди и самият Дражен Петрович са тотално шокирани от армейската мощ на българска земя.
В реванша в Загреб, пред своята гореща и фанатична публика, Цибона успява да вземе своето след безмилостна игра на Петрович, с което по-късно стига и до самия трон на Европа. За българския баскетбол обаче остава вечният и непреходен спомен – през паметната 1984 година баскетболният ЦСКА доказа, че притежава дух, който не се огъва нито пред 12 точки пасив срещу вечния съперник, нито пред най-големите баскетболни гении на планетата!
Поклон пред армейските легенди от 1984 година!